Служи за бързи решения
Помните ли мантрата „ Работодателите не желаят млади “? Е, забравете я!
Все повече работодатели наемат не просто млади фрагменти, а напряко младежи. Младите не са станали нито по-образовани, нито по-опитни с годините. Те просто се оказаха опция, с която работодателите да запълнят незаетите си свободни места. Тийнейджърите са на ниска цена и бързо решение на казуса. Първо, те нямат условия за заплата, още по-малко за осигуровки. И второ, помиряват се с всевъзможни условия, просто тъй като знаят, че това е работа за два-три месеца. В кратковременен проект всички печелят. Тийнейджърите са изкарали пари за море, а шефовете им са намерили нужните им фрагменти. Първите без значение от длъжността, която са заемали, натрупат опит и трудови привички. Вторите получават евтини и непретенциозни чиновници.
Всичко това звучи добре, само че не е. Защото идващото лято тези младежи няма да се върнат при остарелия си шеф. Защото с повишаването на годините порастват и упованията. Тези младежи към този момент ще са натрупали опит и ще знаят по какъв начин да се пазарят – дали за по-висока заплата, или за взимане на почивки. Това ще принуди работодателите да осъзнаят, че евтиният труд на младежите е решение за рискови обстановки.
Разбира се, съществува План Б. Това е онази алтернатива, при която работодателите ще си дадат сметка, че наемането на малолетни е вид, от който могат да се извлекат изгоди в дълготраен проект. Създаване на положителни условия и уместност са ключа към триумфа. С други думи, компаниите би трябвало да се показват в добра светлина, с цел да си обезпечат работна ръка. Т.е. да завоюват младите още в първия им допир с пазара на труда. Но за тази цел на младежите би трябвало да се гледа като на добра алтернатива, а не на опция. Още повече, че България, както цяла Европа, се намира в демографска рецесия със застаряващо население. А когато нацията застарява, погледите все по-настоятелно се вперват в младежта.
Представете си 17-годишна сервитьорка в някой морски курорт. Наета е на цялостно работно време, т.е. на 7 часа, а съгласно закона би трябвало да работи до 22 часа вечерта. Всичко това е на хартия. В реалност момичето схваща, че ще работи по 12 часа дневно, като работната й промяна завършва в ранни зори. Това е действителността. Челен удар с действителността на родния трудов пазар и то още с първия й шеф. Дали това момиче ще се върне още веднъж на Черноморието като сервитьорка не е значимо. Важното е дали това няма да я разочарова дотам, че за стегне куфарите и идващото лято да сервира коктейли в Гърция или Испания. Защото дружно с построяването на трудови привички младежите усвояват още нещо – дарба за преценка. Дали да се примирят с изискванията на труд, или да търсят опция? Въпрос на решение.
Виж всички публикации от Анна Ефтимова-->
Все повече работодатели наемат не просто млади фрагменти, а напряко младежи. Младите не са станали нито по-образовани, нито по-опитни с годините. Те просто се оказаха опция, с която работодателите да запълнят незаетите си свободни места. Тийнейджърите са на ниска цена и бързо решение на казуса. Първо, те нямат условия за заплата, още по-малко за осигуровки. И второ, помиряват се с всевъзможни условия, просто тъй като знаят, че това е работа за два-три месеца. В кратковременен проект всички печелят. Тийнейджърите са изкарали пари за море, а шефовете им са намерили нужните им фрагменти. Първите без значение от длъжността, която са заемали, натрупат опит и трудови привички. Вторите получават евтини и непретенциозни чиновници.
Всичко това звучи добре, само че не е. Защото идващото лято тези младежи няма да се върнат при остарелия си шеф. Защото с повишаването на годините порастват и упованията. Тези младежи към този момент ще са натрупали опит и ще знаят по какъв начин да се пазарят – дали за по-висока заплата, или за взимане на почивки. Това ще принуди работодателите да осъзнаят, че евтиният труд на младежите е решение за рискови обстановки.
Разбира се, съществува План Б. Това е онази алтернатива, при която работодателите ще си дадат сметка, че наемането на малолетни е вид, от който могат да се извлекат изгоди в дълготраен проект. Създаване на положителни условия и уместност са ключа към триумфа. С други думи, компаниите би трябвало да се показват в добра светлина, с цел да си обезпечат работна ръка. Т.е. да завоюват младите още в първия им допир с пазара на труда. Но за тази цел на младежите би трябвало да се гледа като на добра алтернатива, а не на опция. Още повече, че България, както цяла Европа, се намира в демографска рецесия със застаряващо население. А когато нацията застарява, погледите все по-настоятелно се вперват в младежта.
Представете си 17-годишна сервитьорка в някой морски курорт. Наета е на цялостно работно време, т.е. на 7 часа, а съгласно закона би трябвало да работи до 22 часа вечерта. Всичко това е на хартия. В реалност момичето схваща, че ще работи по 12 часа дневно, като работната й промяна завършва в ранни зори. Това е действителността. Челен удар с действителността на родния трудов пазар и то още с първия й шеф. Дали това момиче ще се върне още веднъж на Черноморието като сервитьорка не е значимо. Важното е дали това няма да я разочарова дотам, че за стегне куфарите и идващото лято да сервира коктейли в Гърция или Испания. Защото дружно с построяването на трудови привички младежите усвояват още нещо – дарба за преценка. Дали да се примирят с изискванията на труд, или да търсят опция? Въпрос на решение.
Виж всички публикации от Анна Ефтимова-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ